Дисциплинарно уволнение е налице при прекратяване на трудовия договор поради наложено от работодателя дисциплинарно наказание уволнение на работника или служителя. Дисциплинарното уволнение е незаконно в няколко случаи: 1. ако не е било извършено нарушение на трудовата дисциплина от работника или служителя, което да обоснове налагането на това най-тежко наказание – уволнение; 2. Ако не е била спазена процедурата за извършване на дисциплинарно уволнение. Така например възможно е в хода на производството да не са поискани обясненията на работника или служителя във връзка с извършеното нарушение, да не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение да не е оформена съгласно изискванията на закона във връзка с описание на наказанието, правилната му правна квалификация или други; в конкретния случай да е предвидена закрила при уволнение на работника и служителя и работодателя да не е взел необходимите разрешения.
От момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение на работника или служителя, тя поражда своето действие и трудовия договор се счита за прекратен. Наред с прекратяване на трудовия договор, друга неблагоприятна последица от дисциплинарното уволнение за работника или служителя е това, че последният дължи на вече бившия си работодател обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
Първата възможност за защита на работника или служителя срещу дисциплинарното уволнение е чрез оспорване на уволнението пред работодателя. Това не е задължителна стъпка, която работникът или служителят е длъжен да предприеме, но е относително ефективна, когато незаконността на уволнението е безспорна. Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
На второ място, работникът или служителят може да защити своите права като сезира съда с иск за признаване на извършеното дисциплинарно уволнение за незаконно. До признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно с влязло в сила решение на съда или отмяната му от работодателя, то поражда всички предвидени в закона и споменати по-горе последици. Наред с искането за признаването на дисциплинарното уволнение за незаконно, работникът или служителят може да поиска от съда да бъде възстановен на предишната си работа, както и да поиска работодателя да му заплати обезщетение за периода, в който е останал без работа, но за не повече от шест месеца.
Работникът или служителят може да сезира съда с искането си за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно в срок от два месеца, считано от датата на получаване на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение. Този срок е преклузивен, което означава, че ако работникът или служителят сезира съда с искането си след изтичане на този срок, искането му няма да бъде разгледано. Искането се подава до районния съд по седалището или постоянния адрес на работодателя или по мястото, където работникът или служителят е полагал своя труд до дисциплинарното уволнение. Производството е безплатно, но в случай че съдът отхвърли искането на работника или служителя и не признае дисциплинарното уволнение за незаконно, последният ще бъде осъден да заплати разноските по делото. Ето защо в интерес на работника и служителя е добре да се преценят обстоятелствата около дисциплинарното уволнение и дали то би било признато от съда за незаконно преди подаване на исковата молба в съда.

Независимо дали сте решили да закупите недвижим имот, за да го ползвате за живеене, за извършване на стопанска дейност или искате да вложите парите си и смятате, че закупуването на имот би било добра инвестиция, независимо какъв недвижим имот смятате да закупуте – земя, къща, апартамент, магазин, заведение или друг вид търговски обект, има няколко основни правила, които не трябва да пренебрегвате.

Може би ви се струва, че намирането на хубав и изгоден имот е най-тежката Ви задача. Това вероятно е вярно, но не бива да подценявате и усложненията, с които бихте могли да се сблъскате след като сте избрали имота, който да закупите.

За ваше добро би било да не се доверявате изцяло на информацията за недживими имоти, предоставена в обяви или давана Ви от брокери. Целта на обявите е да ви представят имотите с техните предимства, а целта на брокерите е да ви продадат тези имоти, затова не може да очаквате да получите от тях достоверна информация за недостатъците, било то фактически или от правно естетсво, на въпросните недвижими имоти. В настоящата поредица ще се опитам да ви дам обща представа относно стъпките, през които преминава един процес на покупко-продажба на един имот и най-важните правни проблеми, с които бихте могли да се сблъскате в тази връзка.

Първата стъпка, която трябва да приемете като правило, е да посетите имота, който на думи (написани или изречени) и снимки сте харесали. Само след оглед на място бихте могли да се запознаете с фактическото състояние на имота – дали дограмата на имота наистина е ПВЦ, дали настилките са гранит, мрамор, фаянс, или каквото друго е описано в обявата. По този начин бихте могли да огледате и съседните имоти. Възможно е да се окаже, че единствената гледка, която се открива от прозореца на избрания апартамент, е калкана на съседната сграда, или да се окаже, че от дясната страна на избрания търговски обект, който смятате да превърнете в сладкарница, има магазин за рибни продукти, а от лявата страна – склад за сторителни материали

От правна страна, огледът на недвижимия имот на място има значение в три аспекта:

• Установяване действителнта площ на предлагания имот;
• Констатиране на недостатъци на недвижимия имот;
• Проверка дали имотът е бил придобит по давност от трето лице.

На първо място, той е от значение, за да се провери съответствието между предлагания имот с фактически съществуващия от гледна точка на квадратурата. Съгласно общите правила на Закона за задължения на договорите, при продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота съответно се увеличава или намалява. Купувачът може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора. Това право не е предвидено за продавача по сделката. При разминаване в площта на продавания имот, той ще има право да получи съответна на действителната площ на недвижимия имот цена, но не и да се откаже от договора.

Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора. В случай, че разликата между действителната площ на имота и площта, посочена в нотариалния акт, се разминават с по-малко от 1/10, това разминаване не поражда никакви права или задължения за нито една от страните.

На второ място, огледът на недвижимия имот е от значение при определяне на отговорността на продавача за недостатъци на продавания имот. Съгласно общите правила за продажбите в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), купувачът е длъжен да прегледа имота в подходящ срок и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. В противен случай се приема, че купувачът е одобрил имота и не може да се ползва от правата, които законът му предоставя при недостатъци на закупен имот. Това правило не се прилага в случаите, когато продавачът е знаел за тези недостатъци. Когато купувачът е съобщил за недостатъците, или въпреки че не е съобщил, продавачът знае за тях (което в евентуален исков процес следва да се докаже от купувачът), то купувачът има право да иска намаляване на продажната цена, да иска от продавача да отстрани недостатъците за своя сметка или да развали договора по съдебен ред и да претендира обезщетение за вреди. Тези права могат да бъдат упражнени до една година от продажбата на недвижимия имот, но купувачът би си спестил много усилия, време и разноски, ако огледа добре имота преди да го закупи.

На трето място, предварителният оглед на имота се свързва с възможността предлаганият за продажба имот да е бил придобит по давност от трето лице, въпреки че продавачът се легитимита с документ за собственост. Придобиването по давност е характерен институт на вещното право, при който ако едно лице владее един недвижим имот (т.е. осъществява фактическа власт със съзнанието на собственик) в продължение на определен период от време (5 или 10 години в зависимост от случая), то това лице придобива правото на собственост върху този недвижим имот. Един от начините за установяване дали имотът е придобит по давност от трето лице (без да е изчерпателен), е да се провери на място кой го ползва. Ако към момента на огледа в недживимия имот живее трето лице, което твърди, че е собственик, при което продавачът няма достъп до мимота си, много е вероятно, в случай че закупите този имот, в бъдеще да се окажете страна по съдебен спор. Следва да се има предвид обстоятелството, че дори в момента на огледа да не бъдат изразени претенции от трети лица, не е изключено този имот все пак да е бил придобит по давност от трето лице. Огледът на място обаче си остава един от най-сигурните начини, по който това може да се разбере преди имотът да бъде закупен.

Следва продължение…

Отдавна е разбит митът, че бракът е свещен съюз между мъж и жена докато смъртта ги раздели. Днес няма нищо по-естествено и рутинно от развода. Разбира се, че най-добрия вариант е съпрузите да съумеят да поддържат брака си с любов и разбирателство. Ако все пак обаче съпрузите стигнат до момента, в който вече не желаят да запазят брака си, първият въпрос, който си задават, е КАК ДА СЕ РАЗВЕДЕМ?

По действащото законодателство има два способа за развод, като и двата способа имат своите предимства и недостатъци:

• развод по взаимно съгласие – производство, при което молбата за развод се подава от двамата съпрузи заедно, задължително е личното явяване на първото заседание в съда и за двамата; съпрузите трябва да са постигнали съгласие по всички имуществени и неимуществени въпроси; по-добрия вариант е, ако съгласие наистина има, защото става по-бързо и по-евтино, не е нужно да доказвате неразбирателство и т.н., но ако съгласието между съпрузите е крехко и имате съмнения, че могат да възникнат усложнения, този вариант не е подходящ, защото трябва лично и двамата съпрузи да се явият пред съда т така единия съпруг може да се окаже в неприятната ситуация, другият съпруг да не се яви в съда и съдията просто да прекрати делото, и ако все пак другият съпруг се яви, ако не е постигнато съгласие и за най-малката подробност (собственост върху апартамента, коли, евентуално издръжка) съдът отново ще отхвърли молбата за развод;
• развод поради разстройство на брака – тук инициаторът е само единият съпруг, който подава искова молба до районния съд, като и тук личното явяване на заседанята на съда от страна на ищеца е задължително, но неявяването на другия съпруг не би представлявало пречка за разглеждане на делото. Тук въпросът е да се докаже дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като съдът е длъжен да напътства страните към помирение, поради което и процедурата се развива малко по-бавно. Трябва да се има предвид и че това е исково производство, което завършва с решение на съдия и крайния резултат винаги зависи и от неговата преценка.

А КОЛКО ЩЕ СТРУВА:

–         Държавна такса за завеждане на иска – 25лв.

–         При решаване на делото такса в размер между 20 и 50 лв.

–         При споразумение за имуществените отношения – по 2 на сто върху стойността на всеки дял

–         Адвокатски хонорар – по договаряне.

19.07.2010 г.

Засиленото сътрудничество представлява способ за упражняване на общностните компетенции от ограничен брой държави членки. Формулата на засиленото сътрудничество се основава на идеята, че не е възможно всички държави членки да напредват едновременно с една и съща скорост в рамките на Европейския съюз. За да се избегне Съюзът да следва темпото на най-бавните държави членки, следва да се предоставя на тези държави членки, които могат и искат, да отидат по-напред. Разбира се този тип сътрудничество между част от държавите трябва винаги да бъде отворен и за останалите, като диференцирането бъде временно, за да се гарантира, че няма да се стигне до една „Европа на две скорости” [1].

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на ЕС, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. То не може да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване или да представлява пречка за търговията между държавите членки и за конкуренцията между тях. Засиленото сътрудничество се развива в институционната рамка на Съюза и трябва да зачита всички норми от правния ред на ЕС в конкретния случай. Съветът взема решение за установяването му само ако установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.

За да се установи засилено сътрудничество е необходимо в него да вземат участие поне девет държави членки като израз на идеята, че е необходима определена критична маса, за да бъде задвижено едно такова сътрудничество, от една страна, за да се избегне разпръсването в многобройни действия, които не представляват интерес освен за две или три държави членки, а от друга, тъй като наличието на определена критична маса е гаранция, че в бъдеще неучастващите държави биха могли да се присъединят към началната група. Последното представлява и абсолютна предпоставка за установяването на засилено сътрудничество – то да бъде отворено за всички държави членки. Все в този дух при обсъждането на въпроса за установяване на конкретно засилено сътрудничество, могат да вземат участие всички членове на Съвета, но в гласуването участват само членовете, представляващи държавите, които ще вземат участие в него.

1. II. Правила за откриване на засилено сътрудничество.

Към настоящия момент правната уредба на условията и реда за откриване на засилено сътрудничество се съдържа в Договора за финкциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – чл. 326 – чл. 329.

Прилагането на засиленото сътрудниочество изисква да бъде направено предложение от страна на Комисията. Държавите членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в някоя от областите, посочени е Договорите, с изключение на областите на изключителна компетентност и общата външна политика и политика на сигурност, имат право на инциатива и отправят искане до Комисията. Ако тя не уважи искането, следва да изтъкне причините за това. Следователно Комисията има основната отговорност да прецени дали условията, поставени от Договорите, са изпълнени. Решението се приема от Съвета с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.

Искането на държавите членки, които желаят да установят полмежду си засилено сътрудничество в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, се отправя до Съвета. То се предава на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който дава становище относно съгласуваността на предвиденото засилено сътрудничество с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза, както и на Комисията, която дава становище за съгласуваността му с останалите политики на Съюза. Сведение дава и Европейския парламент. Решението на Съвета в този случай се приема с единодушие.

1. III. Правила за функциониране на засилено сътрудничество.

Процедурата по присъединяване на други държави члени към засиленото сътрудничество започва с нотификация от тяхна страна до Съвета и Комисията. Последната се уверява при необходимост, че условията за участие са изпълнени, и приема преходните мерки, необходими с оглед прилагането на вече приети актове в рамките на засиленото сътрудничество. Ако Комисията счете, че условията за участие не са изпълнени, тя посочва мерките, които следва да се предприемат, за да се отговори на тези условия, и определя срок за преразглеждане на искането за участие.

Когато държава членка желае да се присъедини към засилено сътрудничество в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, нотификацията се изпраща до Съвета, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията.

Към настоящия момент Съветът е одобрил първото засилено сътрудничество между държави членки [2]. Първото засилено сътрудничество е в областта на правилата, които се прилагат в случаите на международни разводи и включва 14 държави – Австрия, Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения и Испания. Други държави членки може би ще се присъединят в по-късен момент.

01.11.2010г.

Гр. София

1. Какво представлява етажната собственост (ЕС)?

От гледна точка на обективното право ЕС представлява специфичен институт, различен от съсобствеността. Това е правно установеният режим, уреждащ отношенията между собствениците на отделните обекти в еднa сграда, както и между обитателите на сградата. ЕС представлява неперсонифицирана правна общност, която не е юридическо лице, но може да бъде управлявана от „Сдружение на собствениците”, на което новият ЗУЕС придава качеството ЮЛ.

ЕС възниква при наличие на сграда, в която има поне два обособени обекта на поне двама различни собсвтеници.

2. Управление на ЕС.

ЗУЕС от 2009г. предоставя възможност на собствениците на обособени обекти в сгради да избират измежду два режима за управление на етажната собственост – чрез общо събрание на собствениците или чрез учредяване на „Сдружение на собствениците”. По-особено е управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, което се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.

А. Управление чрез Общо събрание на собствениците.

ОС на собствениците се състои от всички собственици на обособени обекти в сгради, които решават най-важните въпроси във връзка с етажната собственост. Особеното в новата уредба на етажната собственост е, че правото на глас се определя въз основа на притежавания от едно лице дял от идеалните части на сградата, т.е. вече не важи формулата 1 лице = 1 глас, а тежестта на всеки глас се определя от собствеността, която притежава имащият право на глас. Част от правомощията на ОС, подробно регламентирани в чл. 11 от ЗУЕС, обхващат приемане, изменяне и допълване на Правилника за вътрешния ред; избиране на Управителен и Контролен съвети, отдаване под наем или предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата, вземане на решения за осъществяване на ремонти, рекострукции, обновявания и други разходи.

ОС се свиква поне веднъж годишно от Управителния съвет или от Контролния съвет, но може да се свика и по искане на собствениците, които притежават поне 20% идеални част от общите части на сградата. За целта се изпращат покани до всички собственици най-малко 3 дни преди събранието (в неотложни случаи – 24 часа преди заседанието), в която покана се посочва дневният ред на събранието, както и датата, часът и мястото, на което ще се проведе то. Провеждането на заседанието започва, ако в уговорения час са се явили собствениците, които притежават 67% идеални част от общите части на сградата, като те може да се представляват и от пълномощници, включително и от други собственици.Ако обаче нужният кворум не е налице, събранието се отлага с един час, след което то се провежда редовно, независимо от броя на явилите се собственици.

Общото събрание приема решенията си с обикновено мнозинство, като за определени случаи е предвидено и квалифицирано мнозинство:

• решения за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, както и за учредяване право на ползване или право на строеж се приемат с единодушие;
• решение за изваждане на собственик по реда на чл. 45 от Закона за собствеността се приема с мнозинство не по-малко от 75 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост, като собственикът, за когото се отнася решението, не участва в гласуването;
• решения за обновяване и за извършване на основен ремонт се  приемат с мнозинство не по-малко от 67 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.

Провеждането на общото събрание на собствениците се документира в нарочен протокол, като съобщение за неговото съставяне се връчва на всеки собственик. Решенията, взети на общото събрание може да бъдат оспорени пред управителния съвет в 7-дневен срок от получаването на протокола.

Изпълнението на решенията на ОС е възложено на Управителен съвет или управител, който се избира от Общото събрание за срок от най-много две години. Дейността на управителния съвет се контролира от Контролен съвет или контрольор, който също се избира от ОС. Членове на управителния и на контролния съвети могат да бъдат само собственици, които не са в роднинска връзка помежду си, както и с членовете на управителния и контролния съвети, по права линия или по съребрена линия до втора степен.

Б. Управление чрез Сдружение на собствениците.

ЗУЕТ дава възможност собствениците на обособени обекти в една сграда да се обединят в Сдружение на собствениците. То е юридическо лице с предмет на дейност „управление на общите части на етажната собственост”. Това сдружение се създава чрез учредително събрание на всички собственици, които приемат споразумение за създаване на сдружението и избират управителни и контролни органи. Самото споразумение урежда наименованието на сдружението, срока, за който се учредява, правата и задълженията на собствениците и реда за приемане на решения. Така създаденото сдружение се вписва в регистър на сдруженията на собствениците към общинската или районната администрация. Правомощията на Общото събрание на членовете на сдружението, на управителния съвет и на Контролния съвет са съответни с тези на ОС, на УС и на КС, когато няма учредено сдружение, с някои допълнения като например ОС на сдружението приема и решения за промени в споразумението и прекратяване на сдужението. И тук правото на глас е обвързано с притежаваните от члена идеални части. С прехвърляне на собствеността върху обособен обект в сградата се прехвърля и членството, а ако някой от членовете не желае повече да членува в сдружението, то то се прекратява по реда за прекратяване на юридически лица с нестопанска цел, уредено в чл. 36 от ЗЮЛНЦ.

3. Разпределяне на разходите за етажната собственост.

Както всяка друга собственост, и етажната собственост се нуждае от поддръжка и ремонти. Средства за съответните дейности се набавят от вноски на собствениците и обитателите и от други източници, като например наеми на рекламна площ от сградата. Размерът на тези вноски се определя от ОС на собствениците, но законът определя и някои принципни правила, относно разпределението на разходите за етажната собственост. Така разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на етажната собственост се заплащат само от собствениците и то съразмерно на притежаваните от тях идеални части. За обслужване на тези разходи ОС създава „Фонд „Ремонт и обновяване”. Консумативните разходи и разходите за текущо поддържане на етажната собственост се заплащат поравно според броя на собствениците и обитателите [1]. Деца до 6-годишна възраст и обитатели, които пребивават в етажната собственост не повече от един месец, не заплащат подобни разходи, а собственик или обитател, който отсъства повече от един месец, заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от консумативните разходи. Лица, които упражняват професия или извършват дейност в етажната собственост, при която достъпът на външни лица е по-голям от обичайния, както и  собственици или ползватели на магазини, ресторанти, производствени, стопански и други помещения с нежилищно предназначение, заплащат консумативни разходи до петкратния размер на разходите. Собственици и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, също заплащат консумативни разходи за всяко животно.

4. Документи по ЗУЕС.

А. Книга на собствениците и Регистър на сгради в режим на етажна собственост .

ЗУЕС задължава всяка сграда или вход да поддържа книга на собствениците. В тази книга се вписват трите имена на собствениците, на членовете на техните домакинства и на обитателите, както и самостоятелните обекти и началната дата на обитаване. Вписването се извършва в 15-дневен срок от придобиването на правото на собственост, а за обитателите – в 15-дневен срок от началната дата на обитаването. Към книгата на собствениците се води приложение, в което всеки собственик или обитател вписва притежаваните или взети за отглеждане животни. Срокът за свикване на ОС на ЕС и за вписване в тази книга при заварено положение на закона е определен до 30.06.2010г. Същият е и срокът за вписване в Регистъра на сгради в режим на етажна собственост, воден от всяка общинска и районна администрация.

Б. Технически паспорт.

С приемането на ЗУЕС се въвежда и технически паспорт за всяка сграда, който се издава при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Технически паспорт се съставя за завършени нови сгради преди въвеждането им в експлоатация, след извършени основни ремонти, преустройство и основно обновяване в 6-месечен срок от завършването им, както и за съществуващи сгради, които към датата на влизане в сила на закона са въведени в експлоатация. За последните срокът за снабдяване с технически паспорт е 31.12.2012г. Мерките и указанията в техническия паспорт са задължителни за собствениците на самостоятелните обекти. В тримесечен срок от издаването на техническия паспорт общото събрание на собствениците или на сдружението приема решения относно изпълнението на предписаните мерки и указания. С тях се определят и размерът на необходимите средства, разпределението им между собствениците и срокът за събирането им.

26.03.2010 г.