Засилено сътрудничество в рамките на Европейския Съюз

I. Понятие.

Засиленото сътрудничество представлява способ за упражняване на общностните компетенции от ограничен брой държави членки. Формулата на засиленото сътрудничество се основава на идеята, че не е възможно всички държави членки да напредват едновременно с една и съща скорост в рамките на Европейския съюз. За да се избегне Съюзът да следва темпото на най-бавните държави членки, следва да се предоставя на тези държави членки, които могат и искат, да отидат по-напред. Разбира се този тип сътрудничество между част от държавите трябва винаги да бъде отворен и за останалите, като диференцирането бъде временно, за да се гарантира, че няма да се стигне до една „Европа на две скорости” [1].

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на ЕС, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. То не може да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване или да представлява пречка за търговията между държавите членки и за конкуренцията между тях. Засиленото сътрудничество се развива в институционната рамка на Съюза и трябва да зачита всички норми от правния ред на ЕС в конкретния случай. Съветът взема решение за установяването му само ако установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.

За да се установи засилено сътрудничество е необходимо в него да вземат участие поне девет държави членки като израз на идеята, че е необходима определена критична маса, за да бъде задвижено едно такова сътрудничество, от една страна, за да се избегне разпръсването в многобройни действия, които не представляват интерес освен за две или три държави членки, а от друга, тъй като наличието на определена критична маса е гаранция, че в бъдеще неучастващите държави биха могли да се присъединят към началната група. Последното представлява и абсолютна предпоставка за установяването на засилено сътрудничество – то да бъде отворено за всички държави членки. Все в този дух при обсъждането на въпроса за установяване на конкретно засилено сътрудничество, могат да вземат участие всички членове на Съвета, но в гласуването участват само членовете, представляващи държавите, които ще вземат участие в него.

1. II. Правила за откриване на засилено сътрудничество.

Към настоящия момент правната уредба на условията и реда за откриване на засилено сътрудничество се съдържа в Договора за финкциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – чл. 326 – чл. 329.

Прилагането на засиленото сътрудниочество изисква да бъде направено предложение от страна на Комисията. Държавите членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в някоя от областите, посочени е Договорите, с изключение на областите на изключителна компетентност и общата външна политика и политика на сигурност, имат право на инциатива и отправят искане до Комисията. Ако тя не уважи искането, следва да изтъкне причините за това. Следователно Комисията има основната отговорност да прецени дали условията, поставени от Договорите, са изпълнени. Решението се приема от Съвета с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.

Искането на държавите членки, които желаят да установят полмежду си засилено сътрудничество в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, се отправя до Съвета. То се предава на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който дава становище относно съгласуваността на предвиденото засилено сътрудничество с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза, както и на Комисията, която дава становище за съгласуваността му с останалите политики на Съюза. Сведение дава и Европейския парламент. Решението на Съвета в този случай се приема с единодушие.

1. III. Правила за функциониране на засилено сътрудничество.

Процедурата по присъединяване на други държави члени към засиленото сътрудничество започва с нотификация от тяхна страна до Съвета и Комисията. Последната се уверява при необходимост, че условията за участие са изпълнени, и приема преходните мерки, необходими с оглед прилагането на вече приети актове в рамките на засиленото сътрудничество. Ако Комисията счете, че условията за участие не са изпълнени, тя посочва мерките, които следва да се предприемат, за да се отговори на тези условия, и определя срок за преразглеждане на искането за участие.

Когато държава членка желае да се присъедини към засилено сътрудничество в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, нотификацията се изпраща до Съвета, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията.

Към настоящия момент Съветът е одобрил първото засилено сътрудничество между държави членки [2]. Първото засилено сътрудничество е в областта на правилата, които се прилагат в случаите на международни разводи и включва 14 държави – Австрия, Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения и Испания. Други държави членки може би ще се присъединят в по-късен момент.

01.11.2010г.

Гр. София