Дисциплинарно уволнение е налице при прекратяване на трудовия договор поради наложено от работодателя дисциплинарно наказание уволнение на работника или служителя. Дисциплинарното уволнение е незаконно в няколко случаи: 1. ако не е било извършено нарушение на трудовата дисциплина от работника или служителя, което да обоснове налагането на това най-тежко наказание – уволнение; 2. Ако не е била спазена процедурата за извършване на дисциплинарно уволнение. Така например възможно е в хода на производството да не са поискани обясненията на работника или служителя във връзка с извършеното нарушение, да не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение да не е оформена съгласно изискванията на закона във връзка с описание на наказанието, правилната му правна квалификация или други; в конкретния случай да е предвидена закрила при уволнение на работника и служителя и работодателя да не е взел необходимите разрешения.
От момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение на работника или служителя, тя поражда своето действие и трудовия договор се счита за прекратен. Наред с прекратяване на трудовия договор, друга неблагоприятна последица от дисциплинарното уволнение за работника или служителя е това, че последният дължи на вече бившия си работодател обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
Първата възможност за защита на работника или служителя срещу дисциплинарното уволнение е чрез оспорване на уволнението пред работодателя. Това не е задължителна стъпка, която работникът или служителят е длъжен да предприеме, но е относително ефективна, когато незаконността на уволнението е безспорна. Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
На второ място, работникът или служителят може да защити своите права като сезира съда с иск за признаване на извършеното дисциплинарно уволнение за незаконно. До признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно с влязло в сила решение на съда или отмяната му от работодателя, то поражда всички предвидени в закона и споменати по-горе последици. Наред с искането за признаването на дисциплинарното уволнение за незаконно, работникът или служителят може да поиска от съда да бъде възстановен на предишната си работа, както и да поиска работодателя да му заплати обезщетение за периода, в който е останал без работа, но за не повече от шест месеца.
Работникът или служителят може да сезира съда с искането си за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно в срок от два месеца, считано от датата на получаване на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение. Този срок е преклузивен, което означава, че ако работникът или служителят сезира съда с искането си след изтичане на този срок, искането му няма да бъде разгледано. Искането се подава до районния съд по седалището или постоянния адрес на работодателя или по мястото, където работникът или служителят е полагал своя труд до дисциплинарното уволнение. Производството е безплатно, но в случай че съдът отхвърли искането на работника или служителя и не признае дисциплинарното уволнение за незаконно, последният ще бъде осъден да заплати разноските по делото. Ето защо в интерес на работника и служителя е добре да се преценят обстоятелствата около дисциплинарното уволнение и дали то би било признато от съда за незаконно преди подаване на исковата молба в съда.